Анатомични и физиологични аргументи в полза на биологично подходящата сурова храна (B.A.R.F.)

Дискусиите около суровото хранене на кучетата често се водят на емоционално ниво, ръководени от страхове, лични убеждения и предубеждения, и не вземат предвид един много надежден ориентир – биологията. Именно анатомията и физиологията на кучето дават най-точната информация за това какъв тип храна би била най-естествена за неговия организъм.

За да разберем какво ни показва биологията на кучето, трябва да се върнем към неговия еволюционен произход. Домашното куче произлиза от вълка и въпреки че съжителството с човека е променило начина му на живот, външния му вид и поведението му, това не е довело до съществени промени във вътрешното устройство на тялото. Основните анатомични и физиологични характеристики, включително тези, свързани с храненето и храносмилането, са запазени и до днес.

Зъби и челюсти: създадени за разкъсване, не за дъвчене

Зъбите на кучето дават едно от най-ясните анатомични доказателства за хищническия му произход. Формата на челюстта и специфичните зъби имат конкретна функция:

• разкъсване на месо и сухожилия
• разкъсване на тъкани
• чупене на меки кости

Карнасиалните зъби са специализирани кътници, характерни за хищните животни, включително кучето и вълка. Те са разположени така, че при затваряне на челюстта действат като ножица и служат за разрязване на месо, сухожилия и кожа. Формата и функцията им показват, че са създадени за разкъсване, а не за стриване или продължително дъвчене на храна.

Стомахът: киселинна среда, създадена за сурова храна

Стомахът на кучето функционира по същия начин като този на вълка. Той е изключително киселинен, с pH значително по-ниско от това на хората и повечето всеядни животни. Тази среда изпълнява няколко ключови роли:

• ефективно усвояване на суровата храна
• по-лесно усвояване на хранителни вещества от месото и костите
• естествена защита срещу бактерии в нестерилна храна

Храносмилателният тракт: кратък, директен и ефективен

След стомаха храната преминава през сравнително кратък храносмилателен тракт. Това е типично за хищниците, които усвояват бързо протеините и мазнините. За разлика от тях, тревопасните животни имат дълги и сложни черва, необходими за ферментация на растителните влакнини. Кучето и вълкът не разполагат с такава система, защото организмът им не е еволюционно приспособен към високо растителна диета.

Чревният микробиом: отражение на месоядния модел

Физиологията на храносмилането се отразява и върху чревната микрофлора. Изследванията показват, че при кучета, хранени със сурова и месна диета, микробиомът наподобява в по-голяма степен този на дивите вълци. Най-често се наблюдава:

• доминация на бактерии, свързани с протеинов метаболизъм
• по-добро усвояване на храната
• по-малък обем отпадни продукти

Това подсказва, че организмът разпознава този тип хранене като биологично подходящ.

Храносмилането на въглехидратите при кучето

При кучетата слюнката не играе роля в разграждането на въглехидратите, което означава, че този процес не започва още в устната кухина, както е при хората, а се осъществява на по-късен етап от храносмилането. Храносмилателната им физиология е насочена основно към усвояването на протеини и мазнини, а фактът, че все пак могат да обработват въглехидрати, не ги прави биологично предпочитан източник на енергия.

Поведение при хранене: инстинкти, които не са изчезнали

Дори поведението при хранене носи следи от вълчия модел. Много кучета:

• поглъщат храната бързо
• пазят купичката си
• крият храна за по-късно

Тези поведенчески модели са резултат от еволюционна адаптация към хранене със сурова животинска храна, която се е набавяла чрез лов и не е била гарантирана всеки ден. Те са част от биологичната логика на вида и не произлизат от съвременните модели на хранене с постоянно налична, силно преработена храна.

Какво ни показва аналогията на кучето с вълка

Сравнението между кучето и вълка не означава, че кучето трябва да живее като див хищник или че всяка сурова диета автоматично е правилна за него. То означава, че вътрешната му биология не се е променила и когато говорим за хранене, не можем да игнорираме този факт. А биологията ясно показва, че храносмилателната система на кучето е много по-близка до тази на вълка, отколкото до тази на тревопасните и всеядните видове.

Биологично подходящата храна като логично следствие
Биологично подходящата храна не е стъпка назад, а осъзнат избор, съобразен с естественото функциониране на организма на кучето. Когато суровото хранене е добре балансирано и съобразено с добрите практики за безопасност, то се превръща в естествен избор, основан на анатомията и физиологията на кучето.

Източници

He, W., Connolly, E. D., Wu, G. Nutrition and Metabolism of Dogs and Cats, Springer
Smeets-Peeters et al. A review of the physiology of the canine digestive tract, Nutrition Research Reviews
Swanson et al. Apparent total-tract macronutrient digestibility in dogs fed raw diets, Journal of Animal Science
Miller’s Anatomy of the Dog, Veterinary Anatomy Reference
Big Dog Pet Foods, The evolution of dogs and a species appropriate diet